Защо Турция предпочете С-400. Ердоган купи руския ПЗРК, за да сваля собствените си самолети при нов опит за преврат
На 12 юли Турция получи първата партида от детайли на съветската противоракетна система С-400. Малко са скорошните продажби на оръжие, които са провокирали такива геолополитически безредици. Висши чиновници на Съединени американски щати заплашиха с военни и стопански наказания, в случай че страната се снабди със зенитно-ракетния комплекс. Доставката е резултат от дългогодишни договаряния за усъвършенстване на въздушната защита на Турция. Анкара стартира договаряния с Москва през август 2016 година, като в последна сметка бе подписано съглашение на стойност 2,5 милиарда $ за доставката на четири батареи С-400. Преди това Турция можеше да избере да закупи американската опция " Пейтриът ", китайската - " HQ-9 " и френската - " SAMP/T. Пристигането на С-400 настава след трагични събития в актуалната история на страната - свалянето на съветския аероплан през 2015 година, проваления опит за прелом на 16 юли 2016 година и новото стратегическо партньорство сред Ердоган и Путин. САЩ са загрижени, защото американските бойни самолети Ф-35 може да бъдат компроментирани от С-400. Вашингтон и Анкара бяха постигнали договорка за продажбата на летателните апарати, които разполагат с увеличена радарна сигнатура, която мъчно може да бъде прихваната. Ако Анкара разполага и с двете системи, тогава е допустимо С-400 да се снабди с знание за радарната сигнатура на Ф-35. Това разобличаване надали ще бъде спестено на Русия. Анализаторите не могат да си обяснят дейностите на Турция. Западните политици и коментатори минаха през четири от петте етапи на скръбта: отричане, че Турция фактически ще предприеме това необяснимо деяние, яд поради последствията върху НАТО като съюз и закани за анулация на присъединяване в програмата за Ф-35, спорене с подновоено предложение за системата " Пейтриът " и в този момент меланхолия заради идното разрастване на С-400. Достигането на последната фаза " приемане " постанова трезва оценка на външните и вътрешните сметки на Турция и по-конкретно - желанието на Ердоган да оцелее. Анализаторите би трябвало да си напомнят " бръснача на Окам " (при съществуването на голям брой теории, които изясняват един проблем, нормално се употребява най-простата - тази, която разчита на минимум презумпции). Ердоган евентуално желае С-400 поради повода, заради която Съединени американски щати не желае Турция да я има: точно тъй като тя е издигната, с цел да смъкна американските летателни апарати, които сега са включени в Турските военновъздушни сили. Политическите и военните аспекти на С-400 имат смисъл, защото главният приоритет на турският президент е неговото политическо оцеляване. Хронология на турската въздушна защита Януари 2013 година - до момента: Ротационни разгръщания на " Пейтриът " в Турция от други съюзнички в НАТО. 26 септември 2013 година: Турция избира китайското предложение за въздушна защита, само че на 18 ноември се отхвърля. 24 ноември 2015 година: Руски аероплан е свален над турското въздушно пространство. 15-16 юли 2016 година: Проваленият опит за прелом. 9 август 2016 година: Среща сред Ердоган и Путин, оповестени са новото стратегическо партньорство и интереса за договорка за С-400. 29 декември 2017 година: Турция подписва договорка с Русия за пазаруването на С-400. 12 юли 2019 година: Започват доставките на С-400.
Нови стратегически връзки с Русия Отношенията сред Турция и Русия са се изменили трагично през последните няколко години. През ноември 2015 година, откакто Турция смъкна съветския аероплан " Сухой Су 24М ", двете страни изглеждаха като че ли са на ръба на спор. След това обаче те започнаха съществени стъпки, с цел да усилят политическото си и военно съдействие.
Заедно с недоверието към Съединени американски щати след преврата през 2016 година от турската войска покупката на С-400 от Турция е ново доказателство за подобряването на турско-руските връзки. Путин си обезпечава съдружник на южната граница, а Ердоган получава нужната поддръжка да остане на власт.
Анализите на решението на Турция се лимитират до сравняване на техническите индикатори на С-400 и " Пейтриът ", което е неправилно. Тогава в действителност решението на Анкара да се разграничи от сътрудниците си в НАТО наподобява необичайно. За разлика от С-400 " Пейтриът " е употребена сполучливо в борби. Швеция, Румъния и Полша оповестиха предходната година желанията си да я закупят като защитна мярка против експанзията на Русия в Европа.
" Пейтриът " изглеждаше задоволително добра за Турция през 2013 година, когато бе употребена за защитата на турската територия при учения на НАТО със съюзничките Германия, Холандия, Испания и Съединените щати. По време на конференция през юни в Япония президентът Доналд Тръмп изрази благосклонности към Ердоган, като заяви, че на Турция не ѝ е било разрешено да закупи " Пейтриът " от администрацията на Обама и изрази подозрение по отношение на желанието на Съединени американски щати да наложи наказания след покупката на С-400.
Всъщност, " Пейтриът " бе неведнъж препоръчана на Турция, в това число и по време на учението през 2013 година, до момента в който най-после не бе определена китайската система, основана на С-300.
А що се отнася до изразените цели на Анкара във връзка с прехвърлянето на технологии, няма удостоверение на информацията, че Русия дава на Турция освен това от комплицираната система за търсене и технологията за ориентиране, която Вашингтон дава на съдружниците си посредством " Пейтриът ".
Подобен метод пропуща цялостната концепция на решението. Мотивите на Турция може да бъдат по-добре обяснени посредством следните два фактора: вероятната вътрешна опасност за турското държавно управление и интернационалните връзки с Русия. Отношението на Анкара към Москва и Вашингтон се разграничава радикално от позициите на останалите членки на НАТО. Алиансът като цяло е угрижен за съветската експанзия и е насочил противоракетните си системи на изток.
Въпреки че Турция твърди, че единствено жители на страната ще ръководят С-400, някои съветски съветници и техници верояно ще останат на територията на страната, с цел да упражняват личния състав и да поддържат системата.
Присъствието им значи, че Русия поддържа Турция - по същия метод както разгръщането на системите С-300 и С-400 в Сирия при отбраната на Башар Ал Асад, означаваше, че Кремъл поддържа режима.
Като оставим на страна политическите и икономическите изгоди Турция може би също желае да разполага с неповторимата система С-400, с цел да се пази от летателните апарати на Турските военновъздушни сили.
Способността да свалиш личните си самолети По времето на преврата турски Ф-16 нападнаха турския парламент и заплашиха самолета на Ердоган. През идващите месеци Ердоган извърши чистка в страната си, като подреди всеобщите арести и уволни хиляди военни, както и половината турски бойни водачи.
Придобиването на системата " Пейтриът " няма да се впише с разрастващото се партньорство сред Анкара и Москва. Нито ще предотврати идващ опит за прелом, защото С-400 е особено направена, с цел да смъква западни летателни апарати.
Ердоган най-вероятно не има вяра, че американските самолети са способни да го защитят в бъдеще. Дали е рационално да разчита на руснаците за бъдещото си оцеляване към момента не се знае.
Следващите стъпки Сега откакто Анкара се снабди със С-400, въпросът е по какъв начин ще отговорят Съединени американски щати. Щатите наподобява бладоразумно изваждат Турция от програмата за Ф-35. Също както предшественика си Патрик Шанахан, настоящият министър на защитата Марк Еспър удостовери, че Съединени американски щати ще прекратят продажбата на Ф-35, в случай че Турция се снабди със С-400.
Турските водачи, които упражняваха на новите Ф-35, са връщани по домовете си. Вашингтон към този момент търси нов сътрудник, който да замести Турция.
Много евентуално е да се наложат наказания против страната за пазаруването на съветското оръжие. Провокиран от нахлуването на Русия в Украйна, Конгресът одобри през 2017 година " Противодействие на съперниците на Съединените американски щати посредством наказания " (CAATSA). Той е ориентиран против всяка страна, която купува доста военно съоръжение от Русия.
Сделката сред Русия и Турция за С-400 слага администрацията на Тръмп в неуместното състояние да наложи наказания на съюзничка в НАТО или да се преструва, че съглашението е от важен народен интерес за Щатите, което ще обезсмисли ответната реакция.
Без значение дали ще се наложат наказания въз основа на CAATSA, не може да се разреши на Турция да се снабди по едно и също време с Ф-35 и С-400.
Ако обаче решението на Ердоган да закупи съветската противоракетна система е предизвикано от основоположното предпочитание да се резервира на власт (което той дефинира като въпрос за " националния суверенитет " ), тогава съгласно него изключването от програмата на Ф-35 и глобите по CAATSA може би си коства да се понесат.
Ако задачата на С-400 фактически е да обезпечи на Турция военна и политическа застраховка на Ердоган против следващ опит за прелом, тогава може да се разбере решението на президента да понесе забележителния напън от Съединени американски щати и НАТО.
Тази характерна позиция също изяснява за какво турският министър на защитата Хулуси Акар продължава да твърди, че Турция остава отворена към закупуването на " Пейтриът " - спомагателна отбрана против външна опасност.
В дълготраен проект Турция може да си промени отношението към Русия, може би откакто завърши ерата " Ердоган ". Тогава още веднъж ще могат да бъдат обновени договарянията за Ф-35 и " Пейтриът ", както и опцията за бъдеща интеграция в отбранителната система на НАТО.
Засега обаче решението на Турция да придобие С-400 съставлява значима победа за Русия.
Анализът на Томас Карако е оповестен в Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, откъдето го препечатваме.
Източник: Клуб Z
Нови стратегически връзки с Русия Отношенията сред Турция и Русия са се изменили трагично през последните няколко години. През ноември 2015 година, откакто Турция смъкна съветския аероплан " Сухой Су 24М ", двете страни изглеждаха като че ли са на ръба на спор. След това обаче те започнаха съществени стъпки, с цел да усилят политическото си и военно съдействие.
Заедно с недоверието към Съединени американски щати след преврата през 2016 година от турската войска покупката на С-400 от Турция е ново доказателство за подобряването на турско-руските връзки. Путин си обезпечава съдружник на южната граница, а Ердоган получава нужната поддръжка да остане на власт.
Анализите на решението на Турция се лимитират до сравняване на техническите индикатори на С-400 и " Пейтриът ", което е неправилно. Тогава в действителност решението на Анкара да се разграничи от сътрудниците си в НАТО наподобява необичайно. За разлика от С-400 " Пейтриът " е употребена сполучливо в борби. Швеция, Румъния и Полша оповестиха предходната година желанията си да я закупят като защитна мярка против експанзията на Русия в Европа.
" Пейтриът " изглеждаше задоволително добра за Турция през 2013 година, когато бе употребена за защитата на турската територия при учения на НАТО със съюзничките Германия, Холандия, Испания и Съединените щати. По време на конференция през юни в Япония президентът Доналд Тръмп изрази благосклонности към Ердоган, като заяви, че на Турция не ѝ е било разрешено да закупи " Пейтриът " от администрацията на Обама и изрази подозрение по отношение на желанието на Съединени американски щати да наложи наказания след покупката на С-400.
Всъщност, " Пейтриът " бе неведнъж препоръчана на Турция, в това число и по време на учението през 2013 година, до момента в който най-после не бе определена китайската система, основана на С-300.
А що се отнася до изразените цели на Анкара във връзка с прехвърлянето на технологии, няма удостоверение на информацията, че Русия дава на Турция освен това от комплицираната система за търсене и технологията за ориентиране, която Вашингтон дава на съдружниците си посредством " Пейтриът ".
Подобен метод пропуща цялостната концепция на решението. Мотивите на Турция може да бъдат по-добре обяснени посредством следните два фактора: вероятната вътрешна опасност за турското държавно управление и интернационалните връзки с Русия. Отношението на Анкара към Москва и Вашингтон се разграничава радикално от позициите на останалите членки на НАТО. Алиансът като цяло е угрижен за съветската експанзия и е насочил противоракетните си системи на изток.
Въпреки че Турция твърди, че единствено жители на страната ще ръководят С-400, някои съветски съветници и техници верояно ще останат на територията на страната, с цел да упражняват личния състав и да поддържат системата.
Присъствието им значи, че Русия поддържа Турция - по същия метод както разгръщането на системите С-300 и С-400 в Сирия при отбраната на Башар Ал Асад, означаваше, че Кремъл поддържа режима.
Като оставим на страна политическите и икономическите изгоди Турция може би също желае да разполага с неповторимата система С-400, с цел да се пази от летателните апарати на Турските военновъздушни сили.
Способността да свалиш личните си самолети По времето на преврата турски Ф-16 нападнаха турския парламент и заплашиха самолета на Ердоган. През идващите месеци Ердоган извърши чистка в страната си, като подреди всеобщите арести и уволни хиляди военни, както и половината турски бойни водачи.
Придобиването на системата " Пейтриът " няма да се впише с разрастващото се партньорство сред Анкара и Москва. Нито ще предотврати идващ опит за прелом, защото С-400 е особено направена, с цел да смъква западни летателни апарати.
Ердоган най-вероятно не има вяра, че американските самолети са способни да го защитят в бъдеще. Дали е рационално да разчита на руснаците за бъдещото си оцеляване към момента не се знае.
Следващите стъпки Сега откакто Анкара се снабди със С-400, въпросът е по какъв начин ще отговорят Съединени американски щати. Щатите наподобява бладоразумно изваждат Турция от програмата за Ф-35. Също както предшественика си Патрик Шанахан, настоящият министър на защитата Марк Еспър удостовери, че Съединени американски щати ще прекратят продажбата на Ф-35, в случай че Турция се снабди със С-400.
Турските водачи, които упражняваха на новите Ф-35, са връщани по домовете си. Вашингтон към този момент търси нов сътрудник, който да замести Турция.
Много евентуално е да се наложат наказания против страната за пазаруването на съветското оръжие. Провокиран от нахлуването на Русия в Украйна, Конгресът одобри през 2017 година " Противодействие на съперниците на Съединените американски щати посредством наказания " (CAATSA). Той е ориентиран против всяка страна, която купува доста военно съоръжение от Русия.
Сделката сред Русия и Турция за С-400 слага администрацията на Тръмп в неуместното състояние да наложи наказания на съюзничка в НАТО или да се преструва, че съглашението е от важен народен интерес за Щатите, което ще обезсмисли ответната реакция.
Без значение дали ще се наложат наказания въз основа на CAATSA, не може да се разреши на Турция да се снабди по едно и също време с Ф-35 и С-400.
Ако обаче решението на Ердоган да закупи съветската противоракетна система е предизвикано от основоположното предпочитание да се резервира на власт (което той дефинира като въпрос за " националния суверенитет " ), тогава съгласно него изключването от програмата на Ф-35 и глобите по CAATSA може би си коства да се понесат.
Ако задачата на С-400 фактически е да обезпечи на Турция военна и политическа застраховка на Ердоган против следващ опит за прелом, тогава може да се разбере решението на президента да понесе забележителния напън от Съединени американски щати и НАТО.
Тази характерна позиция също изяснява за какво турският министър на защитата Хулуси Акар продължава да твърди, че Турция остава отворена към закупуването на " Пейтриът " - спомагателна отбрана против външна опасност.
В дълготраен проект Турция може да си промени отношението към Русия, може би откакто завърши ерата " Ердоган ". Тогава още веднъж ще могат да бъдат обновени договарянията за Ф-35 и " Пейтриът ", както и опцията за бъдеща интеграция в отбранителната система на НАТО.
Засега обаче решението на Турция да придобие С-400 съставлява значима победа за Русия.
Анализът на Томас Карако е оповестен в Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, откъдето го препечатваме.
Източник: Клуб Z
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ